Щастливи сме да ви представим хората, които стоят зад новия раздел на framar.bg – Психология.
Представете се с няколко думи…
Казвам се Станислава Тонева. Магистър психолог съм и съм част от хората, които ще пишат за новия раздел в здравния портал Framar.bg
Занимавала съм се със социални дейности, обичам да се ровя в книги и имам опит с рисуването. Интересувам се от влиянието на обществото, изкуството и екстремните спортове върху личността. Старая се да свържа теоретичната и практическа подготовка, които съм получила, към заобикалящата ме среда.
След натрупването на опит с приемни семейства, хора с увреждания и чуждестранни доброволци усетих, че е време да се заема с дейност, отговаряща точно на образованието ми.
Здравейте, името ми е Елиза Трайкова. По професия съм философ и педагог по философски дисциплини, а по душа – търсеща. Изучавала съм философска антропология, социална философия, източна философия, психоанализа, възрастова психология и други интересни разклонения на науките за човека, което ми дава възможност за широк поглед (или отваря по-широки въпроси) върху неговата същност и природа. Интересувам се от неврология, биохимия, психосоматика и бихейвиоризъм. Практикувам йога и плетене, обичам музиката и пътуването. Избрах да кажа всичко това за себе си, за да стане ясно на читателя, че аз и той ще вървим заедно по пътя към щастието и себепознанието, изследвайки се от различни ъгли. Ще търсим заедно различни хобита, терапевтични занимания и ще развиваме умения, които да ни правят по-креативни, мотивирани, здрави, силни и успешни. Но най-важното – ще си задаваме въпроси и ще търсим отговори! Ще бъдем приятели с обща мисия.
Казвам се Ина и до старта на нашия нов раздел бях част от новинарския екип на Framar.bg, чиято основна цел е да представя новостите в здравеопазването, превенцията и постиженията в медицината – у нас и по света.
7 години „вдишвах” философия и „издишвах” мъдрост, но не превърнах това в своя професия заради първата ми голяма любов – радиото, а после и заради втората – журналистиката. Пристрастена съм към историите, затова обичам филмите и книгите, затова и разказвам и измислям такива. Любимото ми занимание е да се разхождам в главите на хората, като в онзи стар филм с Джон Малкович, и да правя дисекция на начина, по който виждат света. Това си е истински портал към друга вселена. Не спирам да уча и се интересувам от всичко, което ми помага да поддържам хобито си и да ставам все по-добра в опознаването на себе си и другите.
Какви ще са приоритетите ви в развитието на раздел „Психология”?
Станислава Тонева
С времето придобих усещане, че трябва да съм максимално полезна на обществото, така че всяка дейност, с която се занимавам, има пряка насоченост в тази посока. Framar.bg е една от най-добре поддържаните съкровищници за здравна информация в българското интернет пространство, а това, че дават възможност за развиване на сериозни психологични анализи и съвети, ми се струва изключителен шанс. Раздел „Психология” за мен е възможност да улесним достъпа до полезна и базисна, за разбирането на психиката, информация. Силно се надявам чрез работата си да развием добре познанието за себе си и процесите в психиката у читателите, като предоставим теоретичните данни, ползвани от науката, на достъпен за тях език.
…
Елиза Трайкова
Моите приоритети ще са обективен, научно издържан, изследователски поглед, но и гъвкавост в даването на предложения за креативност, релаксация и себеизразяване.
Днес, когато имаме толкова обширна информация в интернет пространството и книжарниците, смятам, че всеки от нас може да бъде изследовател, да се самообучава, самоизучава и развива. Но тук идва най-важният момент и той е критическото мислене в подбора на информация. Моите приоритети в развитието на раздела ще са подбора на най-полезната, аналитична и любопитна информация за нашите читатели в тяхното търсене, самообучение и автентичност.
За финал бих перефразирала отговора на въпроса така: моите приоритети ще са в развитието на читателя, неговото психично здраве и лично щастие!
….
Ина Фенерова
Приоритетите ми до голяма степен отразяват поуките, които съм си извадила досега от житейския си опит. На първо място, няма път напред без самопознание – то е първата крачка към самоусъвършенстването, към по-добро Аз и съответно към по-добър живот. На второ място, липсата на комуникация е „сълзотворният газ” за всяка връзка – убийството на взаимоотношения от всякакъв вид. На трето, не можеш да възпитаваш детето си без самият ти да си възпитан, съзнанието му е „tabula rasa”/чиста дъска/, според някои теории, но то се учи предимно наблюдавайки и експериментирайки, а не слушайки безкрайни правила „как да…”, какво да…”, „какво не…”.
Автор: Ивайло Тончев