Пред художествената галерия в Пловдив е изложена нестандартна арт акция на фотографа Неделин Нешев и журналистката Парашкева Иванова, посветена на разделените семейства.
Много от младите българи вече живеят в чужбина. Това прекъсва естествена им връзка с родителите им и приятелите и и интернет остава почти единственият контакт. В България оставаме ние, с илюзиите си, загледани в компютърните екрани и зачетени в думите, от които боли. Ще си дойдем…някога…другата Коледа…
… а мама ми говореше по скайп
и исках да я галя по ръцете,
върху които двойка паяци
годините ѝ в мрежа вплетоха.
И исках да ѝ кажа как ми липсва,
как зее празнина в душата ми,
да ѝ разкажа тъжната си истина
и колко до сега съм се напатила,
и колко ми тежи вината…
Вината, дето бавно ме убива…
И колко всъщност мразя скайпа,
и опашатите лъжи, че съм щастлива.
… а мама ми говореше по скайп-а
и виждах във очите ѝ надежда,
че мога с всичко да се справя,
че всичко покрай мене се подрежда.
И трябваше да ѝ спестя заблудите,
но нямах сили да го сторя…
Затова се втурнах като лудите
със кармата си да се боря.
… а мама ми говореше по скайп
и колко ласкав бе гласът ѝ,
и вярваше във мене до безкрайност,
и ме побиваха студени тръпки
при мисълта, че хората са смъртни,
че утре може да потърся мама,
но с някой друг роднина да се свържа
и да ми каже – Майка ти я няма…
… а мама ми говореше по скайп,
накрая ме целуна през монитора
и аз потънах като в тайнство
и топла обич се разля в гърдите ми…
Румяна Симова