Пътувам си в колата сутринта и чувам, че в едикойси детски дом имат спешна нужда от помощ за отопление, 100 литра гориво дневно. Защото иначе децата биха гладували. Пускам телевизора и всяка трета новина е за човек в нужда, който иска да отправи апел за помощ към всички и следва банкова сметка. Понякога чуваме и добрата новина, за събрани средства, за спасени хора.
Замислих се, какво се случва в реалността? Дали бумът на благотворителността /поискана и дадена/ не е лош знак за пълното абдикиране и невъзможност на държавата да си изпълни задълженията? Не е ли по-удачно цялата тази енергия на благотворителите да се насочи и към държавата, да се осветлят механизмите, по които се разпределят парите ни, да се изясни къде отиват данъците ни. Най-малкото, за да можем да си изясним смисъла от плащане на осигуровки и данъци.
За съжаление, никой не се сеща за това. Поисканата помощ ще става все повече.