ТРАНСПОРТНА БОЛНИЦА
Железничарската болница (създадена през 1935) има не само за пръв директор, но и за пръв зав. хирургичното отделение един знаменит български хирург: доц. Димитър САРАФОВ (р. 1898), завършил и работил 10 години в Германия, ученик на легендарния проф. Зауербрух. Няма операция, която този незаслужено позабравен човек да не е извършвал: струмектомия, стомашна резекция, нефректомия, простатектомия, ортопедични случаи. Интервенцията му при пролапс на ректума е призната като “Операцията на Сарафов”; не случайно той е избран и за доктор хонорис кауза на Нюйоркския университет.
Завеждащ хирургичното отделение, прерастнало по-късно в Клиника, са били такива светила на българската медицина като ген. проф. Коста Стоянов, Методи Попниколов, професорите Стойчо Тенев и Петър Червеняков, Елена Коликовска, Борис Алексиев, доцентите Тодор Ангелов, Христо Маринов и Георги Каменов, Тодор Бояджиев; днес ръководител е проф. Хайрабед Аршавир ДЕРЕДЖАН.
БОЛНИЦА “ЛОЗЕНЕЦ„
И Болница “Лозенец” е известна със своите знаменити хирурзи, като проф. Никола Цанков, доцентите Цоло Цолов, Георги Георгиев и Петър Петров, кардиохирурзите д-р Добри Дерменджиев (днес – в УМБАЛ “Св. Анна”) и д-р Любомир Спасов (нейният дългогодишен изпълнителен директор).
За съжаление, един от най-изявените и обещаващи кардиохирурзи на България доц. Борис МИШЕВ (син на пловдивския хирург проф. Пею Мишев) си отива твърде, твърде млад от най-коварното заболяване…
УМБАЛ “Св. АННА” – София
Една от най-старите болници у нас – “Св. Анна”, все още известна като “Окръжна болница”, неотдавна навърши 130 години!
Интересно е, че тя се намира на улица, която носи името на д-р Димитър Моллов – първия наш здравен ръководител (съставител на “Временни правила за устройството на медицинското управление в България”), където определя и изграждането на “първоразрядна окръжна болница” за София, т. е. на бъдещата “Св. Анна”. Нещо повече – д-р Димитър Моллов е първият български лекар, защитил дисертация за “доктор на медицинските науки”, виден хирург и баща на първия наш професор по медицина (клинициста Васил Моллов).
Първите главни лекари на Окръжна болница – София са възпитаниците на Московския медицински институт опълченецът д-р Сава Мирков (участник в битката на Шипка, където оперира и превързва ранените си другари) и Йордан Брадел.
Вече над 10 години начело на тази болница е един изявен лицево-челюстен хирург – д-р Димитър ДИМИТРОВ; още едно ярко доказателство, че хората с хирургическа специалност са най-подходящи и успешни за ръководители.
Първият зав. Отделението по хирургия е вездесъщият д-р Георги Николов, който след това основава и оглавява Отделението по акушерство и гинекология. Тук работят чудесни хирурзи като управителят на болницата д-р Мирчо Морфов, бъдещият проф. Димитър Плосков, д-р Теодор Теодоров (извършил първата стомашна резекция в болницата), д-р Григор Николов, д-р Васил Сосков, д-р Борис Спелт, бъдещите професори Георги Попов, Иван Генов, Веселин Матеев и Владимир Томов.
Огромен принос за развитието на хирургичното звено дава незабравимият, известен не само на София, но и на цяла България легендарен доц. Славчо ТЕМЕЛКОВ, завършил медицина във Виена, автор на фундаменталната монография “Остър корем”, от която са се учили ститици лекари, специализанти и студенти. Огромната му заслуга към болницата и националното и софийско здравеопазване е, че обучава и създава ядро от великолепни хирурзи, сред които се открояват: д-р Никола Делев (първият, създал изкуствен пикочен мехур у нас), д-р Атанас Ковачев (по-късно – насочил се към травматичната и ортопедична област), д-р Тодор Арсов (бъдещ доцент, един от най-добрите български съдови хирурзи), създателката на анестезиологията и реанимацията в болницата д-р Тошка Бенева и много други. Тук дълго време (и досега!) оперират и консултират вече 90-годишният легендарен проф. Станко Киров, 85-годишният неуморен създател на гръдната хирургия в България проф. Петър Червеняков и ендокринният хирург проф. Иван Мендизов; влизали са да оперират и много от незабравимите ни превъзходни професори като Янко Добрев, Аршавир Дереджан, Станислав Баев, Милко Момчилов.
Проф. Тома ПОЖАРЛИЕВ
Странно ли е тогава, че тук израства и се утвърждава любимият ученик на доц. Славчо Темелков – проф. Тома ПОЖАРЛИЕВ, емблемата на хирургията в УМБАЛ “Св. Анна”, всепризнатият създател, доайен и класик на лапароскопската хирургия в България?
Проф. Тома ПОЖАРЛИЕВ е родом от Драма, но израства в Пловдив, където записва медицина (завършва в София). Заедно със Славчо Темелков оперират едва ли не всичко: освен коремни и гръдни, още и гинекологични, ортопедични, урологични, неврологични и лицевочелюстни случаи.
Висок, строен, винаги със загатната, мека, колкото насмешлива, толкова и дружелюбна усмивка, проф. Тома ПОЖАРЛИЕВ е несъмнено сред най-уважаваните наши хирурзи, основоположник, доайен и всепризнат класик на българската лапароскопия. Той извършва първата лапароскопска (миниивназивна) операция не само в България, но и в Румъния. (Северните ни съседи го канят уж само за една, а му предоставят още осем! Прави ги показно, блестящо, пред 15-тина тамошни колеги, за което поканилата го фирма за медицински инструментариум, му плаща общо 200 долара хонорар – сума, която западноевропейските и американските му колеги дори не биха се и размили…) Но нали влиза в историята както на българската, така и на румънската медицина и хирургия?!
Колко още други любопитни случки има в живота му!
Една вечер е дежурен в Окръжната болница. Звънят от Самоков: дете е простреляно в сърцето. Вън вали сняг – буквално на парцали, засипва всичко. Пътят край язовир “Искър” обаче е запречен от катастрофа. Нарежда на шофьора да заобиколи през полето – сега пък линейката се хлъзга по преспата и се килва по хълбок в канавката, замалко да се преобърне и да го затисне… Изскача, пребягва край колоната спрели коли, застава на шосето и спира идващ от Самоков автомобил. Качва се до смаяния шофьор и му нарежда с глас, нетърпящ възражение, веднага да обърне и да кара към болницата. Като разбира за какво става дума, човекът сам натиска педала до тенекията и не вдига ръка от клаксона.
Втурва се в операционната. Детето е интубирано, бяло като платно, по всичко си личи, че заминава. Дори не си измива ръцете, надява ръкавиците и отваря гръдния кош. Гледката е отчайваща: разкъсан бял дроб, пробита дясна камера, тампонада на перикарда. С трескави, смели примерени движения поетапно зашива всичко. Личицето бързо порозовява, дишането се възстановява. Не е за вярване – пълен успех!!
(След години момчето само потърсва спасителя си в Окръжната болница, поднася му кошница провизии. Ще ходи войник, по свое желание, въпреки, че е освободено от Военната комисия заради претърпяната тежка операция. Чудесна награда за хирурга!)
Същата тази незабравима нощ в самоковската болница обаче има и продължение. Д-р Пожарлиев вече се е запътил към чакащата го долу линейка, която ще го кара към дома. Тя е дошла специално за него, но не от София, а от Ихтиман – на операционната там е легнал мъж с тежък стомашен кръвоизлив. Умира за сън, очите му залепват, главата клюма – но какво може да направи? Ще дремне замалко по пътя.
Чак призори се прибира. Не вкъщи, а направо в отделението, където ще трябва да извърши и една планова операция. Пациентът го чака и не крие възмущението си, че този ленив доктор закъснява…
За тези две среднощни животоспасяващи операции, свързани не само с безкрайно напрежение, отговорност и смазваща, нечовешка умора, но и с тежко пътуване, счетоводителките на болницата му начисляват за 5 часа извънредна работа (това е разрешеният максимум за допълнително заплащане) общо 10 лв (по 2 лв на час); с отчисляване на данъците получава 8 лв. После, защото ги е взел, го глобяват 10 лв – понеже е бил дежурен и не му се полага право на начисляване на допълнителен труд!
И друго сърце е оперирал по спешност – на самоубиец, пробол се с нож. Обаждат му се от болницата, когато децата са му дошли на гости и е седнал с тях на сложената трапеза. “Не съм на разположение. Викайте кардиохирург!” – сопва им се той. Още не сложил обратно слушалката, му става съвестно. Запалва собствената си кола и след минути е в операционната.
Чакат го. Много добре знаят, че не може да откаже.
Зашива и това сърце. Този път – съвсем безплатно. Спестява си и глобата…
Българийо, земьо мила…
Проф. Тома Пожарлиев е оперирал в почти всички градове на страната. Много пъти е ходил със собствения си автомобил, без никакъв хонорар, дори и за бензина. Десетки пъти е дарявал кръв, включително и по време на операции, но след като се заразява от свой пациент с хепатит В, спира да дава.
А синовете му веднъж ще го попитат: “Татко, защо ние сме най-бедните във входа?”…
Освен като основател на лапароскопската хирургия в България, Румъния и Македония, проф. Тома Пожарлиев има и друга огромна заслуга за нашето здравеопазване и медицина: че е обучил десетки колеги на това Изкуство. В момента в ръководената от него Клиника работят и специализират 16 млади лекари, от които не крие нищо от своите знания и умения. Наближава 70, но никой не му дава годините: все така е неуморим и младолик, без нито един бял косъм, почти непрекъснато е в клиниката и залата. Годишно извършва средно 400-450 средни или тежки операции – от херниотомии до резекции на стомашен и дебелочревен карцином.
Над 45 години вече е в Голямата Хирургия – това прави общо над 18 000 операции досега! Търсят го не само от столицата и Софийска област, но и от цяла България, защото името му е широко известно на съсловието и цялата наша общественост и означава Златен знак за гарантирано качество и човеколюбие. Има над 160 научни публикации.
“Школата Пожарлиев” е запазената най-висока марка в българската лапароскопска хирургия.
Какъв по-подходящ кавалер на най-високото звание “Лекар на България” за 2010 г.? Връчиха му го самият премиер Бойко Борисов, заедно с дългогодишният председател на Българското хирургическо дружество чл.-кор. проф. Дамян Дамянов.
Даже много, много забавихме с удостояването му.
Автор: Д-р Тотко Найденов