ВОЕННИ ХИРУРЗИ
Военните хирурзи трябва да са много по-подготвени от останалите, защото при тях спешната хирургия и травматологията са застъпени в най-висока степен и често вървят заедно.
Самият д-р Георги ЗОЛОТОВИЧ, основателят и първи началник на българската Военна болница, е хирург. Роден през 1855 г. в Цариград, завършва медицина в Москва непосрествено след Освобождението (1879). Още като студент участва в състава на руската санитарна мисия в Сръбско-турската война (1876), където превръзва и оперира ранени. Работи при знаменития руски хирург и гинеколог Владимир Снегирьов (1847 – 1916). След дипломирането си се връща в България; живее и работи в София като дружинен, полкови и дивизионен лекар и хирург (1879 – 1894). Още с откриването на Софийската обща гарнизонна болница (днес Военно-медицинска академия) става неин началник (1891), като същевременно с напрегнатата организационна дейност прави и операции.
Сред плеадата военни хирурзи непременно трябва да се открои името и на възрожденския лекар д-р Петко Г. Димитров. Роден през 1853 г. в Сливен, той завършва медицина в Цариград (1876). Мобилизират го като лекар на табор (дружина) в османската армия в Анадола, но през Освободителната война при Карс (на Кавказкия фронт) дезертира и преминава към “врага” – руската действаща армия. Оттам се завръща в Родината. Работи последователно като околийски лекар на Поморие, след това – и на Бургас, на Горна Оряховица. Началник и същевременно – зав.-хирургичното отделение на Софийската дивизионна болница (1896 – 1897).
Следващият началник на Военната болница (1897 – 1904) е майор Димитър Киранов, също хирург. Роден през 1859 г. в Бесарабия, той завършва медицина в Петербургската медикохирургична болница (1885). През Първата световна война достига чин генерал-майор. Известно време началник на Военната болница е и д-р Тодор Попов, дипломирал се в Монпелие и специализирал хирургия в Париж. Той е баща на големия наш клиницист проф. Александър Попов и дядо на алерголога доц. Тодор попов, председател на Съюза на българските медицински дружества.
През Балканската война за известно време началник на Военната болница е и големият български хирург д-р Асен Петров. Към нея, като мобилизирани военни лекари, работят също превъзходните хирурзи д-р Иван Карамихайлов (главен хирург на Първа отделна армия), бъдещият проф. Александър Станишев (началник на новосформираната Общоармейска военна болница през 1918 – 1920) и десетки други.
Несъмнено обаче, най-видният военен хирург и началник на Общовойсковата военна болница е Генерала, проф. Коста СТОЯНОВ.
За Него се пише в цялата тази книга. Споменават го всички български хирурзи – и военни, и цивилни, независимо от възрастта им.
Защото той е Генерала.
Автор: Д-р Тотко Найденов