ПЛЕВЕНСКИ ХИРУРЗИ
По време на Руско-турската Освободителна война в околностите на Плевен (по време на обсадата му) работят най-големите светила на руската хирургия – самите Пирогов и Склифасовски, което несъмнено оказва влияние върху развитието на тази специалност в региона.
Плевенската болница е създадена през 1865 г. от големия реформатор и човеколюбец, управителят на Русенския вилает Митхад паша. Първият й главен лекар след Освобождението е д-р Георги Странски (1847 – 1904), родом от Калофер, другар на Ботев. Завършил е Военно-медицинската школа в Букуращ; бил е управител и на Александровска болница. Извършвал е и хирургически интервенции. Днес плевенската Университетска болница носи неговото име.
Руският евреин д-р Йоаким Транен, участник в Сръбско-българската война, се задомява в Плевен за медицинската сестра Мария Петрова; ражда им се дъщеря Валентина ТРАНЕН, която не само е първата жена-хирург у нас, но и първата (и засега – единствена) жена-началник на плевенско хирургично отделение (1930 – 1932). Тя го разделя на септичен и асептичен сектор, баданосва в небесно-син цвят операционната зала, набавя модерни инструменти. По-късно се премества в София, където открива частна хирургическа клиника.
Сливналията д-р Стефан КОЗАРОВ (1861 – 1913), завършил медицина в Киев (1888), е не само управител на Плевенската болница (1897 – 1912), но и водещият й хирург. От 1902 до 1905 г. отделението се ръководи от самия бъдещ първи професор по хирургия Параскев СТОЯНОВ, който бързо развива тази специалност. (Именно той обучава после в София д-р Валентина Транен). Друг бележит плевенски хирург – д-р Тодор НЕДКОВ (1865 – 1933) е управител на болницата от 1912 до 1914, като завежда хирургичното й отделение от 1919 до 1924.
Плевенската хирургия получава бурното си развитие и се налага като една от водещите у нас благодарение усилията на трима професори – Иван КАРАМИШЕВ, Алберт ЛУКАНОВ и Станислав БАЕВ.
Родом от София (1910), д-р Иван КАРАМИШЕВ работи последователно в Оряхово и Враца; известно време служи като военен лекар и началник на хирургичното отделение в Дивизионната болница – Плевен; по време на Отечествената война оглавява Трета етапна хирургическа болница. След уволнението си от армията остава да работи в този град цели 28 години, до достойната си ранна смърт. Избран е за доцент (1963) и професор (1970) в ИСУЛ; достоен ученик на Генерала (проф. Коста Стоянов). Ръководената от проф. Карамишев плевенска Клиника е призната за база на ИСУЛ. Отлично владеещ цигулка и флейта (с музиката си е изкарвал прехраната по ресторантите като студент в Чехословакия и София), и по-късно, макар и вече мастит професор-хирург, свири за удоволствие в Плевенската филхармония, създава и ръководи профсъюзния хор “Трудова песен”. Автор на близо 90 научни труда, както и на монографиите “Лечение на Бюргеровата болест”, “Хирургия на щитовидната жлеза”, “Облитериращ тромбангиит”, участва активно в наши и международни конгреси. Внедрява в Плевен белодробните резекции и сърдечната хирургия (извършва валвулотомии и перикардиолизи), на няколко пъти успешно оперира и прободени сърца.
За съжаление, преуморен, издъхва, минавайки визитация в отделението, едва 63-годишен. Негови достойни ученици са легендарният спешен хирург на Плевен д-р Петьо Илиев (също издъхнал на работното си място); д-р Атанас Чамуров (съдов хирург), д-р Иван Николов (неврохирург), д-р Цанка Маринова (детски хирург), д-р Росица Георгиева (изгаряния) и др.
Автор: Д-р Тотко Найденов